Шок и ужас

Новини и други страшни истории

Венета Андрова, Мич Брезунек & Мартина Вачева, Явор Костадинов, Вера Млечевска, Антон Терзиев
Куратор: Стефка Цанева

4 – 20 юли 2018
Откриване: 3 юли

Не гледаш телевизия, не слушаш радио, не си си купувал вестник от години, новинарски сайтове не посещаваш, освен за да прочетеш нещо в рубирка „Развлечение“. И при все това новините те заливат на талази. Един скрол надолу във фийда ти е достатъчен, за да разбереш за всичко ужасно, което се случва по света. Е, не чак по света, по-скоро до теб достига какво се случва в София, понякога и в САЩ или Русия, в отделни случаи и в Германия, Англия и Франция - но само ако е наистина лошо. И понеже отчаянието от света, в който живеем не е достатъчно, на другия ден разбираш, че половината от новините от предния са били лъжливи.

Новините ужасяват и всяват страх, отвращават с подмолните си модели, изтощават с ежедневната си непоправима тегоба. Ако медиите не правят всичко това, ако не ни страхуват, отвращатат и изморяват, не ги искаме и си търсим други, защото яко сме затънали в стокхолмския си синдром и съзнателно насърчаваме похитителя си с поредния клик.

Ако допреди 100 години на новините им отнема технологично време от поне няколко часа, за да стигнат до хората чрез вестниците, ако допреди 40 години дължините на радио и телевизионните вълните ни ограничаваха в един определен ареал, ако допреди 20 години за работа в медиите се изискваше журналистическо образование, то днес информацията се движи безпрепятствено по цялото земно кълбо за секунди, а новините се създават, отразяват, анализират и изкривяват от всеки и по всяко време.

И така светът и новостите в медиите се въртят на бързи обороти, а ние може би още не сме успели да се качим на въртележката и да разберем как точно да боравим с потока от информация.

Изложбата изследва възможни художествени стратегии за справяне със страха и отвращението и как художниците успяват за себе си да се справят с хаоса на новините и непрестанните информационни потоци.

„Шок и ужас“ ще се открие с пърформанс на Вера Млечевска, която отправя въпроса – защо след новинарските емисии има спортни новини, но не и културни? В пърформанса „Културните новини“ Млечевска пресъздава на живо информационен бюлетин за култура. При това тази културна емисия не е измислена, провокативна или саркастична– тя е точно такава, каквато щеше да бъде, ако след новините имаше място и за култура. Пърформансът „Културните новини“ е по идея на Вера Млечевска и реализиран с участието на Весела Ножарова, Лъчезар Бояджиев и Стефка Цанева.

Мич Брезунек и Мартина Вачева работят за първи път заедно, за да представят колаборативния проект „Flux“ (поток, течение). Видео работата им е колаж от мигновени образи-кошмари, злокобни и параноични метафори на ужаса, смъртта и постоянното зло на новините и неспиращия поток информация. И в този апокалиптичен и иносказателен свят човек не може вече да намери своите ориентири и изпада в кататонично състояние на (авто)агресия. Асоциациите с мрачния свят и „кошмарната“ естетика на „Гумена глава“ (Eraserhead) на Дейвид Линч се материализират в скулптурата, част от която е и самото видео.
 
Темата за фрустрацията на зрителя продължава и Явор Костадинов, чийто живописни работи и рисунки документират именно автоматичната реакция на гняв и безсилие пред лицето на безмилостния абсурд на новините. Заглавия и фрагменти като „Как се чувствате след смъртта на Вашето дете“ или „Куче се надруса с жаба“ звучат изненадващо реалистично и типично, в което се крие и цялата зашеметяваща абсурдност на пазара на информация днес. Гротескни новини и гротескни образи е формулата на Костадинов, чиято живопис изглежда рязка, сурова, саркастична и с особено горчив вкус.
 
Антон Терзиев пък се обръща към системата на новините и безмилостната война за това чий глас ще е най-гръмък, кой ще има най-високи рейтинги, кой ще достигне до най-много хора. „Щастливите ловни полета“ болезнено напомня, че новините, както и всичко останало в медиите, са бойно поле, в което ние сме незначителни цифри. Войната обаче не е само за нас и нашето внимание, сърце и душа. Тя е и между нас, между хората във форумите на новинарските сайтове, в социалните мрежи. Медиите ни продават лъжливо усещане за информация и знание. Днес знаем много, разбираме от всичко и почти (но не съвсем) измисляме решения на глобални проблеми. С голяма доза ирония Терзиев създава нов афоризъм, за да ни напомни, че понякога „Най-трудното нещо на света е да се въздържиш от коментар“.
 
С темата за нашето „участие“ в новините се занимава и Венета Андрова. Тя изследва форумите за коментари в различни сайтове и как те се превръщат в поле, в което въпреки обещанията на администраторите за определен етикет несанкционирано битуват агресивни, обидни и непристойни коментари заедно с автоматични реклами на класическите продукти от асортимента на онлайн търговията – от препарати за гъбички под ноктите до най-невероятни и чудотворни методи за отслабване. За видео работата си Андрова използва за отправна точка новината за жена от ромски произход, която е убила старица – както в медиите се тиражира упорито – за пет лева. Като пълен контрапункт на агресията и параноята, която медиите ни натрапват, видеото на Андрова е развито в стилистиката на АСМР или асоциативна сетивна меридианна реакция. Този масов YouTube феномен започва още през 2016 г. и въпреки липсата на солидни научни доказателства, гледанията на хилядите такива видеа надхвърлят по няколко милиона. АСМР, накратко казано, означава еуфорична реакция в ниския регистър на интензитет, която се поражда от визуални и звукови стимули, които най-често са дребни, добре познати и необяснимо задоволителни – от шепнене, през тракане на дълги нокти до звука от чесане по ръката. „Ear Cleaning“ на Венета Андрова е плашещ опит за стимулиране на приятното усещане, което АСМР твърди, че предизвиква, чрез използването на най-долното и шокиращо от секциите за коментари в новинарските сайтове. С това работата на Андрова се превръща и в още по-плашеща хипотеза за връзката между удоволствието и омразата.