Промени ме, променям те

Куратор: Клелия Кусоне

Петя Димитрова, София Грънчарова, Якоб Киркегор, Веселина Николаева, Андреа Попйорданова, Севда Семер
със специалното участие на Йоана Немес 

27 юли – 29 август 2018 г.

В началото на тази година в София стартира първата международна резиденция, насочена изцяло към куратори, работещи в сферата на съвременното изкуство. КЛИК е проект на кураторското сдружение от фондация „Изкуство – дела и документи“ и Гьоте-институт България, подкрепен и от Столична програма „Култура“. След получени близо 100 апликации от Франция до Нова Зеландия и от Канада от Аржентина, бяха избрани три кураторки, които да прекарат по 4-5 седмици в София и да се запознаят с българското съвременно изкуство.
 
Първата от тях е младата кураторка Клелия Кусоне от Франция, която ще завърши своя петседмичен престой в София с изложбата „Промени ме, променям те“, която ще се открие в четвъртък, 26 юли, от 18:30 в Гьоте-институт.
 
Изхождайки от своята собствена позиция на чужденка в София и изобщо „чужда“ за художествения живот у нас, Кусоне работи по идеята от „другостта“ и срещата между хората – как изживяваме новото и чуждото и как приемаме различията. В подхода и избора си на автори и творби кураторката изследва както личните, така и социално-политическите аспекти на темата за другостта.
 
В своя завършващ проект, който е и кулминация на резиденцията й в София, Кусоне включва автори, работещи в сферите живопис, фотография, илюстрация, звук и дигитален печат. 
 
Клелия Кусоне е независим куратор, редактор и критик от Франция. Последният й проект се занимава с политики на ботаниката и властовите структури. Резултатите от него тя представя в изложбите Botany under Influence в apexart в Ню Йорк (септември-октомври 2016) и Leave No Stone Unturned [Remuer la terre], Le Cube - independent art room в Рабат, Мароко (2019). Заедно с Клер Астиер курират изложба, пърформанс и нощна прожекция Au loin les signaux, al lou’lou’ по време на Дните на наследството в L’Anse du Pharo в Марсилия, Франция (септември 2017). Кусоне се интересува от интердисциплинарни проекти отвъд традиционните артистични системи, особено във връзка със занаяти или културно наследство и в нетипични за изкуство пространства. Интересите и сферите й на изследване включват още картографията, мистицизма и фрагментирането на паметта, устната традиция, аудио-базирани творби и ритмика, дизайн и вселената на текстила.
 
Международната кураторска резиденция КЛИК е проект на фондация „Изкуство – дела и документи“ и Гьоте-институт България, подпомогнат от Столична програма „Култура“. Участието на Клелия Кусоне в програмата е подпомогнато и от STEP Travel Grant на European Cultural Foundation с подкрепата на Compagnia di San Paolo. Творбите на Йоана Немес се показват в изложбата благодарение на KILOBASE BUCHAREST | Ioana Nemes Archive.
 

 Кураторски текст

Съзнателно и несъзнателно, другият е постоянен обект на внимание, граница, която очаква да бъде прекосена, докато ние се разтягаме в пространството. Цялост, която предизвиква възвращаеми движения – между нас самите, между нас и другия, другия и нас.
 
Груповата изложба „Промени ме, променям те“ се занимава с другостта, разбрана в смисъла на едноименната философска концепция (alterity). Изложбата засяга идеята за излизането от самия себе си с цел срещата и осъществяването на връзка с другия/другите. Първият контакт може да бъде сетивна реакция – на аромат, докосване, звук, картина и вкус – в вследствие присъствието на чуждото. От ухажване до насилие, от ласка до триене, от объркване до неловкост, срещата е взискателна. Тя рядко може да остане безлична и незабелязана, защото води до ново преживяване на „аза“.
 
Чрез другостта можем да се свържем с многообразието в нас самите. И все пак, другостта може обременена от обтегнати социо-политически условия. Другият е въплъщение на нашите страхове. Превръща се в чуждо тяло, което трябва да бъде унищожено, във възможното олицетворение на латентни конфликти и социален разпад. В последно време промяната в европейските политики разкри другостта като обект на властови взаимоотношения и надмощие. Мислейки за нашите различия, изниква изключително важният въпрос за приемането и толерантността, нужни за да градим заедно – особено в обстановката на постоянна дискриминация срещу малцинства, изтласкани в периферията на обществото заради тяхната етническа принадлежност, пол, сексуалност и сексуална ориентация, физически и интелектуални затруднения и вярвания.
В този смисъл другостта неизменно навлиза в граничната зона между включване/изключване, солидарност/съревнование, несъгласие/симбиоза, интимно/публично и лично/колективно. „Гледайки на другия в мен и на мен като другия“ се превръща в политически проблем, който подчертава противоречивостта и двойствеността в нашите социални модели и призовава за активизъм.
 
„Промени ме, променям те“ включва седем художници с различен бекграунд, които се занимават с другостта от различна гледна точка.
За да разбере самата себе си в течение на времето по отношение на другите, нейната среда и преживявания, Йоана Немес разработва комплекса система за самооценка, като записва своето вътрешно състояние. Тя изследва как езиковите, визуални и психологически системи ни определят и свидетелстват за това как тя е живяла и реагирала на ежедневния живот и съществуването си. Като поетичен и научен експеримент нейната серия „Monthly Evaluations (Time Exposure)“ (2004-2011) представя един необикновен архив под формата на обекти, произведения за стена и инсталации. Немес събира данни, които въплъщават състоянието на духа й (мисли, емоции), основавайки се на физически, емоционални, интелектуални, финансови параметри и късмет. Според протокола всяка „оценка“ включва определен цвят и цитиране на тези пет критерии, класифицирани като P (physical), E (emotional), I (intellectual), F (financial), L (luck). Ранни примери от тази серия слагат и началото на изложбата „Промени ме, променям те“. 
 
В своята практика Севда Семер изследва как тялото помни и се задвижва от специфични емоции и мисли. Нейните картини, както и изследванията й с текст, дневници, а отскоро и с текстил и дори звук, се заиграват с изживяването на самия себе си като друг. Работите й ни карат да се задълбаем още в чувствата и с това тя отваря цяло едно ново и непознато вътрешно пространство за себе си и за публиката. Семер кара наблюдателя да се вгледа отново навътре и навън от тялото си и така да направи място за срещата с другостта. Провокирана от начина, по който тя създава работите си в студиото, за изложбата я поканих да експериментира с презентацията: докато „Разпознавам думите ти като нещо друго“ (2018) е инсталирана директно на стената, друг вид движение се създава около „Било ли си тук и преди, тяло?, I“ (2018), която е представена на по-близо земята.
 
Експериментиране с повърхности и цветове, наслагване и наслояване и употребата на смесени техники са основно средство за илюстраторката Андрея Попйорданова. Тя изследва различни форми на изразяването, една от които е чрез последователни наративни изображения. Работата й „Оформяне (Moulding)“ (2018), проект в развитие, представен в изложбата все още незавършен, въплъщава процеса на създаването. Тук тя се интересува от абстракцията и как тя създава наратив – особено около определена емоция. Гледайки към хоризонта и морето, една жена се сблъсква със себе си, опитва се да излезе от собственото си тяло, вглежда се в лицето си от дистанция все едно е друга. Прочитът на жестовете й предполага напрежение и принуда, но също така и самоизразяване и свобода, които напомнят колко много другостта може да ни притиска и как ние сме обект на нормите и социалните условности.
 
Художникът и композитор Якоб Киркегор изследва недоловимите свръхчестотни звукови феномени и представя слушането като средство за преживяване на света. Киркегор създава различни звукови творби, които се основават на отоакустичните емисии, които са всъщност акустични тонове, генерирани от ухото. Ушите на някои хора излъчват едва доловими тонове, които могат да бъдат записани посредством малки микрофони, поставени в ухото. Комбинациите от тези тонове могат да бъдат комплексни и микротонални. Движението напред-назад между това, което слушаме и това, което нашите собствени уши излъчват, създава безкрайни комуникационни модели и е предизвикателство за това как реагираме на вътрешния и външния свят. Звуковата работа „Стереолоцилия за 7 уши“ (2016) може да бъде чута на стълбището на Гьоте-институт сякаш публиката навлиза в ухото през спираловидния канал на ушния охлюв.
 
Комуникацията между хората и безкрайните комбинации, които се разклоняват от срещата, са централна тема и за практиката на София Грънчарова, която работи с инсталация, видео, текстил, колаж и печатни медии. Художествената книга „Точки на контакт“ (2016) използва танца като отправна точка за изследване на това как другостта изисква от нас да можем да се оставим на течението. Тя фотографира части от тялото, които се използват за комуникация между танцьорите – рамене, бедра, лакти. Снимайки близки кадри на тези неуловими точки на контакт, тя подсказва за това, че трябва да се оставиш да бъдеш воден. Двете роли – да водиш или да си воден, изглеждат противоположни, но всъщност се явяват еднакви що се отнася до действие, усилие и отговорност. Посетителите са поканени да разгърнат и докоснат книгата, дори да изпълнят фрагментираните жестове, които тя представя, и да ги изиграят в пространството, да ги изпитат с тялото си отвъд страниците.
 
Дългосрочната връзка с хората, които Весела Николаева снима, е представена чрез серия от забележително автентични кадри, с които тя дава глас на своите субекти, уважавайки тяхното човешко достойнство. В последните три години тя изгражда връзка на доверие с ромска общност в покрайнините на София, наблюдавайки техния ежедневен живот и семейни взаимоотношения. Тя влиза в домовете им и става свидетел на разрухата вследствие на публичната интервенция. Балансирайки между документалистиката и фикцията, серията й „Градината“ (2015-до днес) разкрива граничните пространства на съществуването. От мигновения поглед към пейзажа наоколо, през интериорните натюрморти до портретите на хора на общността – с огромно уважение всички нейни фотографии навлизат в интимността на квартала. Другостта е противопоставена на погледа на другите и какво той всъщност ни казва за нас самите.
 
Изобличаването на политиките на изключване и експлоатация са в основата на работата на Петя Димитрова. Тя работи с различни малцинства, неправителствени организации и арт колективи. Със своите рисунки, комикси, видеа и мултижанрови творби, както и със уъркшопи, работа за различни медии и образователни акции тя се бори за граждански права. Работата й отразява актуалните протести и вълнения в напрегната политическа ситуация в Европа, в която възходът на десния популизъм и расизъм идва с нови механизми на изключване. Постери на Димитрова от серията „Let’s collect/ivize progressive actions“ (2015) и „Germany resist it!“ (2015) завършват изложбата „Промени ме, променям те“. Те призовават за действие за създаването на включващи и уважителни социални модели.

Стефка Цанева