Супата на Кафка

Изложба на Галина Йотoва

21 март – 13 април 2018 г.
Откриване: 20 март

Галина Йотова е фотографка с дългогодишна практика, добре позната е с работата си за различни събития, фестивали и списания. За нея фотографията обаче е не просто професия, а предизвикателство, приключение и постоянно преоткриване. През 2010 г. попада на есето „Преди азбуката“ на Итало Калвино от 80-те, което той, говорейки за изложба в Париж, завършва с думите: „Изложба, цялата за четене“. Такава е и работата на Галина Йотова – не само за гледане, но и за четене.

Тогава започва и дългогодишното й изследване на фотографията и връзката й с текста. Как можем да прочетем текста през фотографския образ или как да гледаме на фотографията като текст? Това постоянно взаимодействие и отражение между образ и думи занимава Галина Йотова и до днес.

В работата си тя изследва различни философи и художници, които са се занимавали с темата. В една бележка Андре Бретон – един от създателите на сюрреализма – говори за фотография на мисълта, чиято цел е да се отворят вратите на ирационалното. На другия бряг пък е Ман Рей, който определя фотографията като писане: „Опитвам се да направя фотографията си автоматична, да използвам фотоапарата си като пишеща машина.” А Сюзан Зонтаг казва: „В миналото неудовлетворението от реалността се е изразявала в копнеж за друг свят. В модерното общество неудовлетворението от реалността се изразява най-мощно и завладяващо в копнежа да се възпроизведе този свят. Сякаш само когато гледаме на реалността като на обект – фиксирайки я през фотоапарата, - тя е реално реална, тоест сюрреална.”.

Важно място в работата на Галина Йотова заема и Марк Крик с книгата си „Супата на Кафка“. Лекотата на езика, иронията и гъделичкащият абсурдизъм на Крик я провокират да стартира едноименния фотографски проект, който ще представи и в Гьоте-институт.

„Супата на Кафка“ е една тънка книжка с кулинарни пародии в стила на различни писатели. Авторът на тази книжка е фотограф. Текстът, написан от фотографа-британец провокира образа на момичето, заснето от Галина Йотова. Тази фотография пък вдъхновява авторката да напише текста, част от изложбата. Едно към друго, второто води към трето и така нататък в една невероятна поредица от събития и идеи. Самата Галина Йотова казва, че веригата от измислица, образ и текст не е игра, а въпрос, който, ако намери възможни отговори, значи е добър.

В обичайното си тълкуване фотографията показва реалност, текстът я обяснява, но в успешното съчетание на образ и текст, фотографията е тази, която „хвърля върху настоящия миг воала на баналното, за да прикрие лицето на реалното” (М.Кундера), за да узнаем чрез текста, че реалността е точно това - скучна и банална.

Фрагменти от дългогодишния проект Йотова е показвала в изложбата си „4х3+1“ в The Fridge през 2010 г. Изложбата в Гьоте-институт е първото самостоятелно представяне на „Супата на Кафка“ и на резултатите от почти 10-годишното занимание на авторката с текст и фотография.


Галина Йотова е фотографка на свободна практика, снима за Софийска филхармония от 2013 г. до 2017 г., за музикално-образователна програма „Фортисимо Фамилия”. Фотограф на списанието „Една седмица в София” от 2005 г. до 2012 г. Има публикации в сп. „ГЕО”, сп. „ Мода”, сп. „Жената днес”, Капитал Light, http://www.webcafe.bg/ , www.sofialive.bg, https://ureport.bg/ , вестник „Култура” и др. През 2011 г. е издадена книга-албум за София „Софийски истории в кадър” съвместно с изкуствоведа Светла Петкова. Нейни авторски фотографии са откупени и притежание на Националната художествена галерия през 2012 г. Носител е на златен медал FIAP + диплома (цветна фотография) на Втория международен фотографски салон Варна, България, както и на почетна диплома от V-та Международна изложба - Бангкок, Тайланд. Има редица самостоятелни изложби и групови участия, сред които: Nakanojo Biennale 2017, Япония, обща изложба „Хабитат” (2016) в галерия Фотосинтезис, „Крепости” - проект между САМСИ, Гьоте-институт София и фестивал UAMO Мюнхен с куратор Надежда Джакова (2016), самостоятелна изложба – инсталация „… и видях Терезин” (2015) в БКИ Прага, Чехия, участие в SET UP art fair, Болония (2015), самостоятелна изложба в галерия „Аросита” (2014), „Сенки” – Български културен институт – Варшава, Полша (2003), изложба „Преместване2” – Лайпциг (1999), Изложба „N форми” на фондация Сорос – София, България (1994) и др.